Седем концерта от Антонио Вивалди!

Вивалди е един от големите новатори в жанра на „концерта“ – и като структура, и като изразни възможности. А след 1700-та година, когато кончерто гроссо е бил вече утвърден като доминиращ, композитори като Албинони и Вивалди „правят голямата крачка“ към концерта за солиращ инструмент и оркестър. Както в оперите има арии – виртуозни, бляскави, приканващи към аплодисменти, така и в концертите вече има инструмент (или инструменти), които демонстрират изумителните възможности на своите изпълнители. А в първите десетилетия на 18. век оркестърът, ръководен от Вивалди във Венеция, се превръща в един от най-известните ансамбли в цяла Европа.

По един неподражаем начин Кварто ще ни върнат в онези виртуозни времена с един нов прочит на седем от многобройните концерти на големия италиански майстор. „Буря в морето“, „Щиглецът“, „По селски маниер“, „На Анна Мария“ – това са някои от интригуващите творби, които ще звучат в зала „България“. При това – по маниера на тогавашния новатор Вивалди, цигуларите Иван Пенчев и Иван Въгларов и останалите музиканти, които ще излязат на сцената, са направили свои аранжименти на повечето концерти. Очертава се една венецианска вечер с предимно мажорно настроение (пет от седемте концерта са в мажор) и много цигулкови „фойерверки“!

Ако подредим няколко интересни „мигове“ от творбите, можем да кажем, че „Il Gardelino” и “La Tempesta di mare” са два от трите концерта опус 10 с действително живописни програмни имена, които рисуват картини – дали на морска буря, или на красива малка птичка (Il Gardelino е щиглец, оригиналът е за флейта, но при "Кварто" двете цигулки ще се надпреварват в спиращите дъха пасажи и трели, точкуваните ритми, бързите репетиции. А в „La Tempesta di mare” гамовидните пасажи понасят слушателя по вълните на морето и неговите бързо менящи се настроения. Мнозина смятат, че това е един от любимите концерти на Вивалди, защото самият той е оставил цели три версии на тази творба.

"La Pastorella" пък напомня на Есента от Годишните времена на композитора, пастелна пасторалност и спокойна красота се леят, за да завършват с живата и интересна ритмически жига.

Всеки от останалите концерти добавя още един щрих – дали посвещение на дама, дали волна радост от природата, дали истински аристократичен дух – в картината на гения на Вивалди, в случая с по-непознати, но все така изключително красиви творби.