Хайгашод Агасян: Това е нашата трагедия, че държавата не подпомага всички таланти

Хайгашод Агасян бе искрено очарован от таланта на децата от училището и сподели своите впечатления и мисли в интервю за Actualno.com.

Съдебна битка в час по литература: Седмокласници станаха адвокати на Македонски

Истинска съдебна битка се проведе в час по български език и литература в столичното 76 ОУ „Уилям Сароян“. Седмокласници се ...

Прочети повече

От какво зависи да се обърне нужното внимание на талантливите деца и те да се развиват?

Хайгашод Агасян: Това зависи изключително много от семейството и от родителите, тъй като е ясно, че държавата не може да подпомогне всички таланти. Това е нашата трагедия, българската трагедия, че изключително много таланти има на всякакво ниво. Тъй като аз съм жури на почти всички певчески конкурси и виждам колко много деца, целунати от Бога има – музикални. Дали ще станат певци, дали ще се развият, дали ще вървят напред, това зависи изключително от тяхното желание и това родителите да бъдат техен гръб. Да ги стимулират и да ги подкрепят. Ако чуя някое много можещо дете винаги разговарям с родителите, за да им кажа, че си заслужава детето да започне да изучава някакъв инструмент и да се занимава с музика.

Музиката е вероятно най-висшето изкуство, с най-близката връзка с вселенската хармония. Музиката е това изкуство, което облагородява човека. И когато един човек поне малко се докосне до музиката той по друг начин възприема света.

От какво има нужда светът днес?

Хайгашод Агасян: За съжаление, в днешно време избиват негативните черти на човек. Всичко това, което носим в нас, като ценности, като даденост се поизкривиха през последните години. Едни човешки добродетели като милост, като съчувствие, доброта… Те се загубиха. Това вече е слабост. Ставаме все по-зли и все по-отмъстителни. И смятам, че именно изкуството е това, което трябва да облагородява

Петокласници станаха сватбари в час по български език и литература

Петокласници станаха сватбари в час по български език и литература. Нетрадиционният урок се проведе на 18 декември в 76 ОУ „Уилям...

Прочети повече

Оптимист ли сте?

Хайгашод Агасян: По природа съм, обаче не зная дали трябва да бъда… Вече виждам, че нещата са извън контрол. Това, което аз правя и такива като мен, които пишат музика, които искат по някакъв начин да възпитава децата в някакви ценности. Да, с тези деца можеш да общуваш нормално до 4-5 клас, но след това децата се обръщат. Много е лабилна тази възраст 6-7 клас. Вероятно там трябва да положим повече усилия.

Какво е Вашето послание към родителите?

Хайгашод Агасян: Няма семейство. Това е трагедията в България. Всичко идва от семейството. Никой не поглежда децата си. Няма ли домашно възпитание, няма ли поглед върху децата каузата е загубена. Учителите си вършат работата, но нямат достойнство. Той нито може да го изгони, да го накаже, защото ще го смачкат. А учителят е много достоен човек. На ръце трябва да ги носим тези хора, които са приели тази професия за мисия. Защото това не е професия, а мисия.

В какво се състои настоящият Ви проект?

М. Х. Торенте: Искам да предам на сина ми да съумее да застане на мястото на другия

Маркос Хиралт Торенте е роден в Мадрид през 1968 г. в семейство на хора, свързани с изкуството (баща му е известен художник, дядо му - ...

Прочети повече

Хайгашод Агасян: Пиша музика за талантливи деца, като тези, които видяхме. Те са от Велинград - семейство Казалиеви страхотни таланти и пиша песните за тях. Работя по различни проекти.

Междувременно подготвям една нова книга с клавири с песни за деца за по-тийнейджърска възраст. Тя е придружена с диск. Т.е. този, който е музикално грамотен да може да посвири, а ако не може да свири да ползва диска. Това е нещо много красиво, което съм го кръстил "Детството си отива" на името на едноименна песен, която изпълнява Димна Станчева - едно много талантливо момиче.

Убеден съм, че младостта може да си отива, но детството не ще. Въпреки всичко животът става сериозен за децата. Това е едно намигане към тази уязвима тийнейджърска възраст. И има послание за тях за първата любов, за закачката …

Интервю на Евгения Гигова